Съдът на ЕС реши всички държави-членки на ЕС, включително тези, които имат конституционна защита на брака като съюз на един мъж и една жена, да признаят сключения в чужбина брак на лица от един и същи пол, по отношение на правото на свободно движение и пребиваване.
Понятието „съпруг“ обхваща съпрузите от един и същ пол, когато става въпрос за принципа на движение и правото на пребиваване в ЕС, а партньорът на гражданин на ЕС, независимо от националността си, може да живее във всяка една страна от Съюза, дори и в страни-членки, които не са приели гей браковете. Когато обаче става въпрос за гражданин на трета страна, т.е. извън ЕС, тогава трябва да се гледа текст от Договора за функциониране на ЕС (чл. 21, параграф 1), гласи решението на Европейския съд.
„Въпреки, че държавите членки имат свободата да признаят или не еднополовите бракове, те не могат да пречат на свободата на граждани на ЕС като им отказват да дадат на партньора на гражданина право на пребиваване в територията, ако партньорът е от страна извън ЕС“, пише още в решението на съда.
Според съдиите една еднополова двойка и една от мъж и жена попадат с еднакви права в понятието „семеен живот“.
Решението е по повод делото заведено от румънеца Адриант Коман, който сключва еднополов брак с неговия партньор американеца Робърт Хамилтън в Белгия през 2010г. Когато Румъния, в съответствие с националното си законодателство, отказва да признае брака им, те решават да съдят правителството. Според двойката правото им на свободно движение в рамките на ЕС е било нарушено.
Така през 2016 г. румънският Конституционен съд отправя запитване към Съда на ЕС с искане за дефиниране понятието „съпрузи“ в законодателството на ЕС, касаещо правото на свободното придвижване.
С решението си Съдът на ЕС затвърждава националната компетентност при определянето във вътрешните закони на понятието за брак. Държавите-членки са свободни да запазят националното си конституционно определение за брака, като съюз между един мъж и една жена.
Понятието „съпруг“ по смисъла на правото на ЕС за свободното пребиваване на европейците и членовете на техните семейства обхваща съпрузите от един и същ пол, се казва в решението на съда. Европейският съд обаче изрично подчертава, че що се отнася до това дали дадена страна-членка ще признае сключване на гей бракове на своя територия, това си е изцяло от компетентността на въпросната държава (бел. ред. – точният текст гласи: „правилата за гражданското състояние, към които спадат правилата за брака, са от компетентността на държавите членки и че правото на Съюза не засяга тази тяхна компетентност — те остават свободни да предвидят или да не предвидят еднополовите бракове“).
Въпросът е, че ако има сключен гей брак в друга страна-членка на ЕС, тогава дори държава-членка, която забранява сключване на гей бракове на нейна територия, трябва да признава такива, сключени в друга държава-членка и то от гледна точка „юридически последствия“ – например имуществени права, родителски права, и т.н. Задължението за признаване на брак не означава, че съответната държава-членка, която не позволява сключване на гей бракове, е длъжна да предвиди в националното право института на еднополовите бракове, казва изрично Европейският съд.
Решението на Съда на ЕС ограничава признаването на съпрузи от един и същи пол само до правото на свободно движение и правото на пребиваване. Същевременно Съдът на ЕС постанови в понятието „съпрузи“ в законодателството за свободното движение да включва съпруга/та на лица от същия пол.
С разширяване на определението за „съпрузи,” да включва партньори от същия пол, Съдът премахва националната компетентност по ключово понятие от семейното право и рискува да създаде правен хаос в резултат на това, алармираха преди дни в писмото си до европейските управляващи над 730 правозащитни граждански организации .
Въпреки че Съдът на ЕС посочва, че “държава членка не може да откаже да признае на своя територия, единствено за целите на предоставянето на производно право на пребиваване на гражданин на трета страна, сключения от него брак с гражданин на Съюза от същия пол,” решението свързва пребиваването с правото да се води нормален семеен живот.
Правото да се води нормален семеен живот отваря врата да бъдат изискани по съдебен път впоследствие и други права, смятат експерти в областта на международното право.
Същевременно Съдът на ЕС отхвъря възможността да бъде отказано право на пребиваване на двойките от еднакъв пол, въз основа позоваване на обществения ред, освен “само в случай на реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес.
Коментари
Публикуване на коментар